България прахоса 2 млрд. лева за частично електронно управление

–––

България вече е пръснала около 2 млрд. лева за изграждане на електронно управление и въпреки това не е напреднала особено. Естония, която е европейски лидер в е-управлението, е постигнала своя успех с 20 пъти по-малко средства – със скромните 25 млн.

евро, или около 50 млн. лева. Парите са похарчени в приблизително един и същ период от време – в последните 15 г., когато и двете страни обявяват, че започват да работят за е-управлението.
От 2002 г. насам всяко българско ведомство си е поръчвало скъпи сървъри и скъп софтуер, за да стане ясно в следващите години, че продуктите са несъвместими и мрежите на различните администрации не могат да „разговарят помежду си“. Балтийската държава е инвестирала 70% от сумата в техника, а софтуерните решения са били безплатни, защото са използвани програми с отворен код. Тези и още факти разкрива анализ на Българската стопанска камара, който сравнява напредъка на двете държави.
Въпреки колосалните инвестиции у нас държавните ведомства предлагат едва 2900 услуги, като повечето са елементарни – позволяват електронно подаване на документи и заявления, но общуването клиент – чиновник остава на хартия. В същото време в Естония е-управлението на практика е навсякъде – дори в училищата, в болниците и в аптеките, при гласуването. У нас пpинтepитe в министерства, агенции, общини и т.н. продължават да растат застрашително, докато в Естония админиcтpaцията работи онлайн и така пecти пo двa тoнa xapтия вcякa гoдинa.
Талин започва да гради е-правителство през 2001 г., внедрявайки електронни лични карти. Те са с чип – носител на персонални данни, т.е. играят ролята на електронен подпис и дават на гражданите достъп до всяка електронна услуга. У нас серия правителства отказват да направят тази важна реформа, но си правят всякакви дребни експерименти. През 2011 г. тогавашният кабинет на Бойко Борисов решава да внедри успешния естонски опит, но после нещата отново зациклят. И в момента 30% от администрациите в България не приемат електронно подписани документи. 98% от всички заявления за ползване на е-услуги са към пет държавни служби, сред които НАП, Инспекцията по трупа, кадастъра. В последната година едва 19% от българите са общували с администрацията онлайн – срещу 77% в Естония.
Още през 2007 г. в Естония е било възможно човек да регистрира фирма през интернет за 15 минути, да получи легализация и още същия ден да започне бизнес. В България процедурата и днес отнема повече от 20 дни.
Администрацията в България към днешна дата събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си. Попълването на декларации и справки и плащането на данъци отнема на средностатистическия българин 53 часа. Естонският данъкоплатец прави същото за 9 пъти по-малко време.
НАПРЕДЪК
Положителна новина е, че през миналата седмица Държавната агенция „Електронно управление“ пусна системата за електронно връчване. Чрез нея всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. Администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги на този сайт, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. Условието е да притежават или електронен подпис, или персонален код от НОИ.
Е-БИТИЕ
Естонците могат да си купуват онлайн – например през смартфона, билети за паркинг или за градски транспорт. Здравните досиета са електронни и пациентът няма нужда да носи със себе си епикризи, лабораторни изследвания, рентгенови снимки – всичко е достъпно през компютъра. Дори шофьорските книжки, дебитните и кредитните карти там се смятат за отживелица, защото информацията е достъпна онлайн, а банковите операции се правят през лаптопа или телефона. Естонските училища работят с е-дневници, а родителите получават информация за оценките на децата си по мейла./ segabg.com

 

Следете В интернет

виж – 

/p…