Актьорът Любомир Ковачев пред в. “Шоу“: Трудно може да се прости изневяра

Любомир Ковачев е роден през 1981 г.

Завършва театралната академия за драматично изкуство (ENSATT) във Франция, гр. Лион, през 2006 г.
Своята кариера стартира на френска сцена, а през 2006 година се връща в България и започва с първата си българска роля в Народния театър представлението „Идеалният мъж“ – реж. Тиери Аркур. Участва в множество спектакли, филми и реклами както на българска, така и на френска сцена.
Познат е на публиката от сериала на Нова ТВ „Забранена любов“ с ролята на Кристиян Сартори. След това българската аудитория го наблюдава в множество телевизионни програми, като „Байландо – сцена на мечтите“ и предаването „Мария от близо“.
На киноекрана най-известните му роли са в „Чужденецът“, „Живи легенди“, „По пътя към Коста дел Маресме“ и други. Част е и от актьорския състав на хитовата продукция на bTV„ Скъпи наследници“. Героят му Румен е представител на младото поколение мъже, готов на всичко за собствени облаги. Една изневяра проваля 6-годишната му връзка с Катерина и оттам нататък сюжетът на филма добива съвсем различен пейзаж.

– Г-н Ковачев, лесно ли се навихте да участвате в сериала „Скъпи наследници“ и доволен ли сте от възложената роля?
–  За ролята на Румен в „Скъпи наследници“ ме избраха чрез кастинг. Съгласих се да участвам, защото е едно предизвикателство. 
Допадна ми това, че за първи път се снима такава продукция и такъв жанр. Локацията на снимките е наистина едно село, което е направено специално за сериала. През цялото време имах чувството, че съм в с. Лещен! Много реален декор с реално построени къщи.
Това не е главна, а второстепенна роля. От това, което съм гледал до момента, съм доволен. Самият Румен е многопластов образ, човек, който представлява младата генерация в сериала – модерен, образован, доста амбициозен хирург и дългогодишен приятел на Катерина, но техните взаимоотношения не вървят изобщо добре, настъпват промени в техните житейски пътища.– Имаше ли трудни моменти по време на снимките? Успяхте ли актьорският състав да се сплотите и да работите нормално и в хармония? 
– Най-трудно понесохме студа! Имаше сцени, които снимахме на минус 18 градуса. В един от най-големите студове се случи това преди година. Улучихме една от най-тежките зими.
Екипът на сериала ”Скъпи наследници” беше изключително отдаден на работния процес. За мен е удоволствие да работя с режисьор като Тодор Чапкънов, Ники Илиев. Както и с актьорския състав Цветана Манева, Койна Русева, Ивана Папазова, Орлин Павлов, Димитър Баненкин, Даяна Ханджиева, Лорина Камбурова, Рая Пеева и всички други. Бяхме като едно семейство. Приятно минаваше процесът на работа. – В реалния живот сблъсквали ли сте се с начина на живот на село?
– Сблъсках се със селото във филма „Чужденецът“, когато снимахме в с. Лещен. Като малък съм ходил при баба ми в с. Асеново, където имаше къща, 
но след земетресението беше разрушена
Това е, което помня. Но селото е нещо приятно. Обичам контакта с природата, да се изолирам от динамичния живот.  – Вашият герой в сериала бе спипан в изневяра. Как бихте реагирали, ако ви се случи в реалния живот? 
– Трудно може да се прости изневяра. Да си моногамен в днешно време е все по-трудно. Имам чувството, че хората започнаха да губят уважение един към друг. Много е лесно да простиш. Въпросът е, дали тези хора се разбират. Дали тези хора се обичат. Дали тези хора могат да извървят пътя си рамо до рамо, без да има напрежение, изневери и лъжи.– Героят ви демонстрира егоизъм и желание да използва ситуацията за собствено благо. Срещате ли се в реалния живот с подобни на героя ви персонажи?
– Винаги е имало такива хора. Просто човек започва да става все по голям егоист, за да може да оцелее в един свят, който става все по – материален и да търси собственото си благо. Но има и добри хора, които са готови да се жертват независимо от ситуацията.Героят му Румен от “Скъпи наследници” не спира да моли за прошка Катерина– Не ви ли натъжава това положение да не знаеш кой ти е истински приятел и кой заради някакви облаги? 
– Затова доста съм се изолирал като човек. Не допускам много хора до себе си, в такъв момент съм. Това използване ми е дошло до гуша. В живота ми се е случва много често да бъда използван, защото като човек съм доста добър и наивен .Сега съм станал по-мнителен. – С роднините имали ли сте някога противоречия за наследство, пари, имоти, което лежи в основния сюжет на „Скъпи наследници“? 
– Не се е стигало дотам да делим пари и наследство, нито пък имам някакви противоречия с роднините.– Киното или театърът все пак е голямата ви страст? А може би нещо друго? 
– Театърът е голямата ми страст, контактът с живата публика е несравним. В киното имаш право на втори дубъл, докато при театъра всичко е на момента. Адреналинът е съвсем друг. Щом започне представлението – няма връщане назад, всичко върви динамично и трябва да си много концентриран и жив в самата ситуация.
Важното е да си искрен и да си вярваш, независимо от това дали е театър или кино. – Имате ли някоя интересна случка от сцената на театъра? 
– На репетицията на една пиеса в Париж трябваше да забия нож в доста твърда маса и 
ръката ми се подхлъзна на острието
 Малко ми пострадаха пръстите. Иначе комични ситуации със забравяне на текста и импровизации съм имал много.– Спомняте ли си момента, в който решихте, че искате да се занимавате с това? Имаше ли някого, който леко ви побутна в тази насока? 
– Бях 17-годишен, когато един приятел ме попита защо не се занимавам с кино, не съм ли разсъждавал по този въпрос. До този момент това не ми беше минавало през ум. Като малък не съм бил заинтересован  нито от театър, нито от кино. Даже изпитвах ужас, когато родителите ми ме водеха на театър. Или, когато трябваше да науча някое стихотворение наизуст.
Този мой приятел ме заведе на кастинг и бях избран да играя като статист. Участвах във френския филм “Версенжеторикс”, където  Кристоф Ламбер играеше главната роля, с когото по-късно участвахме заедно във филма „Чужденецът“. Тогава ме заинтригува фактът, че влизаш в кожата на други хора и даже ти плащат за това и че имаш мисия, която трябва да изпълниш.– Имахте амбиции да се занимавате с политика и трябваше да се кандидатирате за депутат на БСП, но се отказахте. Какво ви накара да размислите и има ли шанс един ден да ви видим на трибуната на Народното събрание, като вашия колега Евгени Будинов? 
– Чак амбиция да съм имал да се занимавам с политика…Беше ми предложено. Интересувам се от политиката и от това как населението живее в България. Но не мисля, че политиката е моето призвание и въобще дали ставам за такава длъжност. Най-малкото не съм учил за това.– А учителската професия какво ви носи – удовлетворение, вдъхновение, пари…? 
– Аз преподавам театър на френски език в една аматьорска школа във Френския културен институт. Това е за хора, които искат да изучават френски език, да го усъвършенстват чрез театъра. Нямам още такъв опит, че да нарека себе си преподавател. Това е по-скоро ателие за развиване на френски език.
Какво ми дава ли?! Дава ми удовлетворение за добре свършена работа, когато тези хора се освобождават от бариерата към чуждия език и започват да го говорят по-свободно и по-уверено.– Покрай натоварения ви график остава ли ви време да бъдете и баща? Дъщеря ви вероятно вече разбира, че баща й е звезда… 
– Естествено, винаги намирам време за дъщеря си. Правим страшно много неща заедно – играем си, четем приказки, ходим в лунапаркове и т.н. Все още е много малка, за да си даде сметка, че баща й е популярен, но това няма никакво значение. Важно е какъв е контактът между детето и бащата, да я възпиташ добре и да й помогнеш да намери правилния път в живота си. – Кои са вашите пороци?
– Че на моменти съм доста мързелив. Има моменти, в които не ми се прави абсолютно нищо. Понякога ме обхващат някакви демони. С годините се променям, ставам по-улегнал и затворен. Но преди имах порок за едно непрекъснато забавление. Авантюрист съм като човек, обичам авантюрата. Сега доста повече съм се затворил, ориентирал съм се към дъщеря ми, към по-смислените неща и да търся развитие. За мен е важно да се развивам. 
Хората да идват на театър

„Освен в сериала „Скъпи наследници“, хората могат да ме гледат и в няколко постановки – „Балкански синдром“,”Скъперникът”, в Малък градски театър „Зад канала“; в „Поручик Бенц“ в нов театър НДК – сега на 19 февруари имаме представление и нека хората заповядат. Това е нов театър, който трябва да бъде открит от хората. Играят се интересни представления там.  „Пилето, което казва Ку“ е моноспектакъл на Иван Юруков, който продуцираме заедно с него. Прекрасен театър, където се правят невероятни неща. Нека хората заповядат и да гледат представления”, споделя Любо Ковачев.  

Интервю на Красимир Красимиров