Истината вече не може да бъде крита! Древната карта на България, за която никой не иска да говори…

Източник: shtaparov.blog.bg

Често се случва да попаднем на различни исторически карти,oчертаващи границите на някоя от древните Български държави. Внимателното вглеждане в тях показва,че няма почти никакво единодушие относно начина,по който са изглеждали границите на страната ни в една или в друга епоха,а противоречията по този въпрос са изключително големи.

Много от картите не изобразяват онези исторически реалности,за които се говори в изворите. Научното и виртуалното пространство са пълни с огромно множество карти,изобразяващи някогашните ни граници в десетки най-различни варианти,оставящи критичния читател с убеждението,че всички са правени от незнаещи хора,а истината е недостъпна дори за приблизително опознаване.
  Многото грешки и пропуски накрая създават впечатлението,че или историческите картографи не желаят да отразяват установените изворови реалности и механично препечатват старите осакатени варианти от XIX век,не допускайки в тях нищо повече от някои дребни поправки,или че историците крият от тях онази важна за необходимите промени информация,която се е събрала при обработката на новите изворови данни. Накрая се оказва,че нито един от досегашните,нека ги наречем произволни варианти,не е съобразен с историческите извори,а всеки картограф е препечатвал или леко допълвал картите така,както неговите прищявки са му продиктували. По-долу ще посоча някои от основните грешки,на които попадаме в такива случаи,понеже те често и сериозно ни подвеждат:

1. Никъде в училищата и университетите не можем да открием карта,онагледяваща границите на България през периода II-VII век,да не говорим за по-ранните й периоди.
2. Стара Велика България обикновено я изобразяват силно орязана и осакатена,без към нея да са включени възлови Български земи от древността.
3. От никоя карта на Аспарухова България не можем да разберем,че тя е владяла земи и отвъд р.Днепър,макар това да проличава ясно от факта,че нейния владетел е погребан с почести на източния бряг на реката.
4. В картите на Куберова България обикновено липсват днешните албански земи,макар в тях да са намерени съкровищата от Врап като доказателства,че именно в Албания е била нейната княжеска резиденция.
5. В никоя карта не можем да видим,че България в миналото е владяла земите на днешните Полша,Украйна и Русия,въпреки че те приемат православие,кирилица и глаголица още през IX-X век. Приемането на нови културни и религиозни ценности в миналото не е ставало нито лесно,нито произволно,нито по симпатия. Средновековните руси,сърби,украинци,хървати,великоморавци,поляци (до 964 г.) и пр. не са приемали кирилица,глаголица или православие само защото ние Българите сме им станали много симпатични,а родството в езиците,посочвано от конвенционалистите като първопричина за този феномен,не се е появило случайно. За симпатиите дори да са съществували винаги е имало сериозна причина,базираща се на предварително изградени здрави роднински,търговски и културно- религиозни взаимоотношения. „Славянската“ теза тук не върши никаква работа- според нея „монголоидните Български окупатори“ на славянски земи,които едва в 893 г. „приемат“ „славянския“ език и дори още не са го научили както трябва,а по всяка логика в X век са го говорели силно развалено и с преобладаващ неславянски акцент,изведнъж са станали на руските,украинските,сръбските,словашките и полските „славяни“ толкова непреодолимо симпатични,че те в спонтанно единодушие решават да приемат Кирилица (респективно Глаголица) и православие именно от тях,вместо да приемат латиница и католицизъм от своите кръвни роднини хърватите и великоморавците,които по онова време вече ги използвали твърде успешно.
 

6. Почти всички извори дават да се разбере,че сръбското кралство е васална територия на България при управлението на царете Калоян и Иван Асен II,но това не е отразено в нито една историческа карта. Тази груба фалшификация явно е внесена у нас от червената руско-сръбска агентурно-манипулаторска школа,чиито властимащи резиденти се страхуват да не разсърдят своите задкулисни шефове в Белград и Москва.
7. Историческите извори съобщават,че държавата на Шишмановци е една голяма империя,по средата на която тече река Дунав,че цар Иван Александър назначава митничарите по влашко-унгарската граница,че Иван Шишман убива непокорния си васал Дан войвода и слага на негово място послушния Мирчо Стари,че предишния „влашки“ войвода Раду I е принц на България,а Мирчо Стари никога не воюва срещу турците без да се е присъединил към прославения император на България Константин (б.а.- цар Константин II Асен,1397-1417/22 г.). Тези факти съвсем не успяват да вразумят казионните историци и картографи,понеже върху всички карти,отнасящи се за XIV-XV век Влашко е представено като „отделна“ държава,нямаща нищо общо с България. В картите за XV век страната ни дори изобщо липсва,макар че в 1412 г. наши рицари пристигат в гр. Буда и вземат участие в ежегодния рицарски турнир,а в 1413 г. турския султан приема при себе си посланика на България наравно с посланиците на останалите балкански страни,както доказа проф. д-р Пламен Павлов. Но изглежда,както съм писал и другаде,Българските рицари не обичали да четат Шафарик,Златарски и Иречек поради което не забелязали,че България е „паднала“ под турска власт още в края на XIV век,затова през XV век продължили да си шетат невъзмутимо из Европа и Балканите,та даже да демонстрират и мускули по водещите рицарски турнири.
  Грешките в историческите карти и особено в нашите са безбройни,а чуждите академии и институти почти не правят свои проучвания по въпроса,затова само препечатват в академичните си издания и енциклопедии онези карти на България,които ние сме имали любезността да им предоставим. И понеже някои разминавания с фактите са не просто огромни а са направо драстични,се наложи да запозная уважаемата аудитория с някои от най-сериозните грешки,допускани в нашите исторически карти,а именно: обхватът и границите на Стара Велика България. В момента Българистиката разполага с най-малко 35 (тридесет и пет!) коренно различни варианта в които биват представяни нейните граници,без нито един от тях да е съгласуван адекватно с историческите извори и с археологическите данни:

 Вариант 1:

 Вариант 2:

 Вариант 3:

   
  Вариант 4:

  Вариант 5:

 Вариант 6:

 Вариант 7:
 Вариант 8:
 Вариант 9:
 Вариант 10:
 Вариант 11:

 Вариант 12:
 Вариант 13:


 Вариант 14:
 Вариант 15:
 Вариант 16:
 Вариант 17:
 Вариант 18:
 Вариант 19:
 Вариант 20:
 Вариант 21:
 Вариант 22:
 Вариант 23:
 Вариант 24:
 Вариант 25:
 Вариант 26:
 Вариант 27:
 
Вариант 28:
Вариант 29:
Вариант 30:
   
Вариант 31:
Вариант 32:
Вариант 33:
Вариант 34:
Вариант 35:
  
Както ще се окаже по-долу,нито един от предложените 35 варианта не се покрива напълно с историческите и археологическите данни,а това да е постигнато отчасти само във „Вариант 26“. В едни случаи границите на страната изобщо не опират р. Волга макар в изворите изрично да е казано,че част от Българите са дошли на Балканите именно от нея. В други случаи те не опират дори Черно и Азовско море макар хроникьорите изрично да споменават,че тъкмо около тях били главните земи на Българите през късната античност и ранното средновековие. Най-често границите са така драстично стеснени,че е напълно невъзможно в тях да са се побирали онези безбройни множества народи (племена) наречени Волгари,за които съобщават летописите,а „Вариант 27“ е опростено и леко видоизменено копие на „Вариант 19“,в което липсват оногурите,хърватите и маджарите.
  Така чертаните граници обикновено не достигат Кавказ или Каспийско море,макар данните от изворите,топонимията и археологоята да говорят съвсем друго. Понякога оногурите са поставени извън страната макар в летописите изрично да е казано,че те са Царското племе на Българите и именно те са главните управници и организатори на Българската държава. Най-често границите на така изобразяваната „Стара Велика България“ не се и доближават до Балтийско море,макар в житието на Св. Климент Охридски изрично да е казано,че огромна част от Българите избягали на север към „Мъртвото море“ (Балтийско море) но по-късно се върнали оттам с огромна армия,за да заемат отново свойта си земя. И т.н.,и т.н.- цяла поредица от грешки и заблуди,допуснати от слабата рутинираност на авторите или от инерцията,набрана при робуването на отдавна отречени клишета.
  Много малко хора обаче знаят,че за границите на тази древно-Българска империя има още един картографски вариант,съобразен максимално с писмените и археологическите изворови данни за тогавашните политически реалности,който не само че не е по-малко вероятен от останалите,а нещо повече: той е много по-вероятен от тях. Според него Българската империя била изградена на федеративен принцип и по време на поредния си разцвет (IV-VI в.) е включвала девет големи административни единици,както е споменато в Дуклянския летопис:
 
  „По времето на Владин откъм голямата река Волга се появили безбройни множества народи,наричащи се по нейното име Волгари. Заедно с жените,децата и твърде голямото си имущество те се настанили в Силодуксия (в друг вариант- Силодузия). Начело им стоеше вожд на име Крис (Хриз),когото те на своя език наричаха Каган (Хаган),което на нашия език ще рече император. Под властта му се намирали девет князе,които да управляват и съдят народа,понеже той бил твърде многоброен. След като подчинили Силодузия,те с война завзели цяла Македония и стигнали земите на латинците,наричани ромеи а сега- моровласи (мавровласи),сиреч черни латини. Цариградския император,който тогава седял на престола водил против тях много войни,но не могъл да ги надвие в нито една битка и накрая им пратил посланик,за да сключи мир с тях. Крал Владин като видял,че тия народи са твърде многобройни,също сключил мир с тях. А готите,които са и славяни,и Българи,много се заобичали с Българите,понеже говорели техния език и вярвали в техните езически богове“
  Според днешните учени този ценен летопис,който за сръбските историци е най-точния и важен извор в сръбската история,е дело на неизвестен сръбски католически монах,живял през XII век но използвал неизвестна древна хроника,чието написване започнало през V век. Събитията от времето на Владин се датират към края на V и началото на VI век,а преселение на Българите подобно на описаното е споменато в Манасиевата летопис,където е датирано в 498 г. (времето на Анастасий I). Наличните изворови данни за ранна България обаче показват,че върховния владетел (императора) на Българите никога не е носил титлата Каган,а поне между 165 и 913 г. сл.Хр. неговата върховна титла е била Каназ (Къняз,Кънез,Княз):
 

  Заключенията на честните учени утвърждават,че „Именника на Българските князе“ е завършен като историческа хроника през VIII в.,но е записан на Кирилица най-рано през IX-X в. което означава,че най-старите му варианти и първоизточници са били изписани несъмнено с древно-Българските йероглифи,погрешно квалифицирани от съвременната наука като „руни“. Същото твърдят нашите извори от XIV в.,според които Крум,един от най-забележителните и даровити владетели на IX век,е носел титлата Княз и е недопустимо да приемаме,че средновековните Българи са били такива впиянчени шемети,че постоянно са грешали и забравяли титлата,която най-великите им владетели са носели:
 

  Според конвенционалистите-лаици от втората половина на ХХ в. обаче,пишещи исторически фейлетони по поръчка на чуждестранната публика (трезва или пияна) и представящи ги за „марксистка историчека наука“,най-ранните преписи на „Именника“ са дело на някакъв нетрезвен и полуграмотен гръцки писар- вероятно пияница или скотовъдец като самите тях,несъмнено поради невъзможността на Българите да си намерят някой по-свестен или поради овчарско-козарския им подход към писмеността. Още преди водката да се е изпарила от главата му,този почтен но неграмотен гръцки скотовъдец написва Българската титла на гръцки като Каган (Хаган) или Кан (Хан) със или без „гръцко окончание“ -АС (-ЕС) към нея,но в по-късните преписи хрониката е „преведена“ на „славянски“ от някой високограмотен руски писар,който за зла участ се престарал и докато разбере какво става,превел на „славянски“ най-важната за науката дума- владетелската титла,но понесен от творческия си устрем забравил да преведе имената на месеците тоже на „славянски“,вероятно от творческа разсеяност или поради невероятната висота на интелектуалното си самовглъбяване:
 

  Върху запазените владетелски каменни надписи обаче старата ни титла неизменно е изписвана като Канас (Къняз) или Канес (Кънез),което означава Княз (Кнез) и ни убеждава да допуснем,че авторът на „Дуклянския летопис“ неволно е объркал или разменил местата на титлите и не девет князе,а девет кагана са управлявали като подчинени владетели от името на ранния Български император,чиято титла е била не Каган а Къняз,понеже в историята са известни определено число различни каганати,чиято бройка чрез допълване на липсващите неизвестни може да бъде сведена до девет,без в нея да се включи нито един каганат,който да е наричан „Български“ в онова далечно време,понеже за такъв никакви надеждни домашни извори не съществуват:
1. Аварски каганат,изместен на запад през VI в. и унищожен през IX в.
2. Хазарски каганат,откъснал се от България през VIIв. и съществувал до XI в.
3. Печенежки каганат,изместен на запад през Х в. и съществувал до края на XI в.
4. Руски каганат,съществувал до IX в.
5. Тюркски каганат,откъснал се от България през VI в. и разпаднал се през VIII в.
6. Уйгурски (Унгурски,Унгарски) каганат,унищожен (или изместен на запад) през VIII в.
7. Варяжки (Новгородски),наричан още „Нормански“ каганат,съществувал до IX в.: за него са запазени писмени данни в западноевропейски извори.
След допълване на липсващите в изворите два каганата получаваме следния резултат:
(8). Славянски (Волжки) каганат,съществувал до XIII в.
(9). Болжки (Балтийски) каганат,съществувал до X в.
    Според тази версия всеки един от изброените девет каганата е бил административна и градивна единица (провинция) на Българската империя,притежаваща значителна вътрешна,но и немалка външна самостоятелност. Каганите били назначавани лично от Българския Каназ (император),с божествения произход на чиято титла ще се занимаем в някоя друга статия,и били отговорни само пред него за своите действия. Те несъмнено били не случайни,а нарочно оторизирани лица- надарени и високо образовани,паметливи и съобразителни,обучени в етика,религия и бойни изкуства членове на владетелския род Дуло или на роднинските му разклонения- хора с хилядолетен благороднически произход,зад които стояла божествената фигура на самия царебог Дионис.
  При това е логично да се запитаме: „Какво свързва аварите,които по последни данни са стар кавказки народ,с тюрките? Какво свързва древните руси,считани днес за славяни,с тюрките,печенегите и уйгурите и коя е тази сила,която ги накара да носят титлата Каган едновременно с тях? Кое накара нашите бивши роднини хазарите да приемат същата владетелска титла след отцепването си от Стара Велика България? Отговорът може да бъде само един: Българите! Явно те обозначавали с тази титла онези регионални владетели,които управлявали съответните „народи“ (тогава все още племена) от името на Българския император,чиято титла съответно не била Каган,а Каназ (Княз)! И никоя тюркска или славянска теория не може да обясни как е станало така,че древните руси да почнат да използват „тюркската“ титла Каган,а древните „тюрко“-Българи- „славянската“ титла Каняз,без да се наложи да промени фалшификаторските си позиции!
   Новата теза обяснява още една загадка: защо споменатият в „Именника“ Български владетел Гостун веднъж е наречен наместник,а после и княз. Според маркс-ленинските исторически сатирици и фейлетонисти от ХХ век той е васален Български владетел,управлявал 2 години като наместник на тюркския каган при което удобно се забравя,че преди това вкочанените им умове са поставили древна България под васалитета на тюрките не за 2,а за цели 82 години! Според новата теза обаче Гостун,който е наместник но и съ-княз (ще рече вид подчинен княз) е бил наместник не на тюрките,а на княз Кубрат (Коврат) при неговия престой в Константинопол (Цариград) или пък по времето,когато той е навършвал своето пълнолетие. Така въз основа на всичко това можем убедено да допуснем,че под властта на Българския император,наричан „Велик княз“ за разлика от каганите или малките племенни князе,се е намирала цяла система от каганати (съ-канати,съ-княжества) и това е единственият сценарий,който обяснява названието „Велика“ на неговата империя- епитет,който не е даван на никое друго държавно формирование: нито на аварския и тюркския каганат,нито на индийската и персийската държава,нито на китайската и франкската империя,нито на римската или македонската. Тази система първоначално образувала едно огромно държавно образувание,което с течение на времето почнало да се разпада и така от него се зародили станалите известни по-късно държави (каганати) на тюрки,хазари,руси,Волжки Българи,поляци,скандинавци,уйгури (унгури) и пр.
  Това обяснява пръснатите на хиляди места от Италия и Испания до Монголия и Корея следи от древни Българи,както и „пра“-Българските титли у тюрки,авари,руснаци,перси,хазари,печенези и т.н.,при което не бива да забравяме,че според древните извори Български цар е владял дори Персия в краткия период между 484-488 г. През VII в. византийците на Константин Погонат („Брадати“),притеснени от Българската военна мощ,организират широк заговор за отцепването на Хазарския каганат от империята,давайки път на нападащите България арабски агресори и силно рамо на обитаващите каганата Българо-юдеи. За да се увенчае с успех това криминално начинание и да бъде съсипана докрай Българската империя чрез разпалване на братоубийствена гражданска война,византийските римляни я нападнали от запад,за да й попречат да си върне отцепилия се „Хазарски каганат“ и да задълбочат развихрилата се в нея вътрешнополитическа криза. Вместо да победят обаче те били премазани от гениалния пълководец Аспарух (Исперих,Аспархук),който след многовековно прекъсване отново установил Българската столица в древната земя на прадедите и в свещените религиозни центрове на Гетите (Готите),като за възмездие поискал от Византия онези данъци,които преди това му плащали хазарите. В изискването на тези данъци имало и втори важен смисъл: чрез тях Българската държава за втори път след Атила признавала правото на византийските римляни да владеят старото Българско население в Мала Азия и в Южните Балкани,като изисквала от императора минимални суми за правото му да стопанисва „под наем“ неговите,сиреч нашите древни земи.
В подкрепа на горните твърдения се явяват установените от „Анализа“ значения и тълкувания на титлата Каган,доказващи подчиненото й положение в древно- Българската владетелска йерархия:
Каганас (истинското изписване на титлата,която понякога звучала и като Хаканас)= Ка- Канас (Ко- Къняз), т.е. Корелативен (Съвместен) Княз, Съ- Къназ (Съкняз,Съвкняз= Придружаващ [подчинен,съвместен] княз,с преход на „Кентум“ формата в „Сатем“), По- Къназ (Под-княз) и т.н. „Каган“ според „Анализа“ означава още Кавган (Кавкан,Кавхан,Капкан), Копан, Жопан (Жупан) и Щопан (Стопан,Стопанин),сиреч тя не е главна,а съпровождаща владетелска титла за Българите и определено не е тюркска а е директно палеобалканска,понеже я ползвали дори древните гърци,които на свой ред я наследили от Белазгите. При гърците тази титла звучала като Хегемон (Хаганин,Каганин),а ползването й от предгръцкото население на полуострова говори категорично за древния й европейски,ако не и доиндоевропейски произход. Същата титла откриваме в Омировия епос „Илиада“,където я разпознаваме в името на самия предводител на „гърците“ (т.е. на Ахейските Скити),чието име на съвременен Български се пише и чете „Агамемнон“,но на древен гръцки се пишела и изговаряла „Агамемно“. Това име няма никакъв смислен буквален превод в гръцкия език,но в Българския както може да се очаква има,понеже Агамемно= Агамено (без носовката), Егемоно (Хегемоно,Хаганино) и Кегемоно (Каганино,Жопанино,Стопанино),т.е. Каганът (Стопанът,Жупанът) на Ахейските Скити!
  Във връзка с това ще приведа няколко цитата отsparotok.blog.bg,подкрепящи моите твърдения за наличие на тясна връзка между пра-Българите и най-древното население на Балканския полуостров:
  „Макар през V-то хилядолетие преди Христа единствено и само в Тракия да има погребения с царски атрибути, учените понякога прикриват истината с мъгливи твърдения. Едно от тях е, че древната дума за цар срещаща се под вариантите : reza, rex, rix, rega, raja…е индо-европейска. Никой няма смелостта да изкаже дори и предположение, че тази титла е принадлежала по начало на дедите ни, а те са я разпространили сред множество други народи. Напомням, че преди повече от 6500 години само в нашите земи се наблюдава наличие на царска власт, а и цивилизацията в Тракия по-това време е несравнима с която и да е било друга.
  Освен това ние разполагаме с твърдения за древнобалканско влияние върху индийци, латини и келти (те от своя страна повлияват германите). Луций Ариан твърди в една от своите работи, че тракиеца Дионис е създателя на индийската култура и религия. Плутарх разказва за това, че (трако)пелазгите покорили по-голямата част от обитавания свят и наложили своята власт над много народи. На тях се приписва дори основаването на Рим… Иполит разказва, че религията на келтските друиди е основана на учението на тракиеца Залмоксис.“

  Древната титла Каган (Каганас) може да се разтълкува също и като Закон (Закан,Закана),а формата Каканас (Ко-Каназ,Съ-Княз,Съвместен Княз,Подкняз) несъмнено е служила за обозначаване на особен,подчинен вид княз. Явно от нея произлиза високата японска титла Шогун,чието подчинено положение спрямо императора (в случая японския) не буди никакво съмнение. Друго доказателство за подчиненото положение на кагана (хагана) спрямо княза или царя е сведението на Скилица Кедрин,че един от велможите на Симеон I е… „хаган“! Същото твърди арабския географ от Х в. Ал Масуди за владетелската титла „Хакан“ (Хаган,Каган) у хазарите:„В царството на хазарите хаканът е подвластен на друг цар и живее в неговия дворец….. Когато земята на хазарите не даде добър урожай или някакво друго бедствие ги сполети….. или когато им се случи ненадейно каквото и да е,народът и първенците се струпват при царя на хазарите и му казват: „Лошо предзнаменование виждаме в този хакан и в неговото царуване,той не предвещава нищо добро и ни носи само беди. Убий го или го предай на нас да го убием!“ Царят може да им го предаде и те го убиват,или може той самият да се заеме с тази екзекуция. Понякога обаче проявява съчувствие и го защитава…..“ Заключението,което можем да направим при тези сведения е едно: главна владетелска титла за древните Българи е титлата Каназ (Княз),а съпровождаща- титлата Каган. Сиреч: Каганът (Хаканът) несъмнено е вид регионален княз- подчинен регионален владетел,назначен да управлява и да стопанисва земята,която е собственост на Великия Каназ.
  За някогашна  връзка между България и земите на Средна Азия и Далечния изток,в които били разположени земите на „Тюркския“ каганат ни убеждава откриването на древно-Български меч от злато и желязоне къде да е,а в некропол край южнокорейския град Куанджу,както и на друг подобен меч в земите на днешен Казахстан. Изследванията на учените доказаха,че те са изработени през VI в. в земите на днешна Украйна,т.е. в самото ядро на Стара Велика България,по времето на най-големия й разцвет:

( http://history.rodenkrai.com/new/drugi_izsledvaniq/kulturni_vryzki_
mejdu_koreq_trakiq_bylgariq_i_iztochen_rim.html )
  Откриването на стари Български мечове в Южна Корея и Казахстан на пръв поглед е изумително,но като си припомним изключителната мобилност на древните конници разбираме как наши изкусно изработени изделия може да са стигнали до там. Важното в случая е едно: тези златни мечове очевидно не са принадлежали на търговци,а на владетели и не е имало никакъв начин да попаднат в Корея или Казахстан без Българския владетел да отиде лично дотам или поне да ги изпрати като дарение на някой свой съюзник,а защо не и подчинен каган. Той разбира се не би отишъл нито би ги пратил,ако границите на държавата му се намираха на хиляди километри от Корея или средна Азия,а само ако те са били в непосредствена близост до тези области или дори вътре в тях. Титлата „Шогун“ е попаднала в Япония несъмнено тогава,когато границите на Българските каганати опрели в моретата на Южна Корея,а тяхното културно влияние за известно време изместило китайското.
  Опровержението на така поднесената теза може да изглежда лесно на славистите и пантюркистите,но както ще видим по-долу,това съвсем не е така. Аварите например не са тюрки а са стар кавказки народ,понеже Авари= Ивери (Ибери), Бавари, Савари (Сувари,Савири,Севери) и пр.,т.е. „Воини на Сава“,а Сава е главния Български бог. Много векове те обитавали изтока,където отишли вероятно по времето на Дионис или Александър,но при отделянето на тюрките от Българската империя били прогонени оттам и каганата им бил устроен на ново място между Алпите и Карпатите. За подчиненото положение на Аварския каганат говори едно древно сведение за 573 г. в което се казва,че когато император Юстин II сключва мир с аварския хаган,той иска в залог за мира децата на хагана. „Но военачалникът Тиберий,явно добре познавайки действителната вътрешна конфигурациа на властта в хаганата,поискал заложниците да са от децата на „Скитските началници“- несъмнено децата на Българските вождове.“ (http://www.protobulgarians.com/Kniga At
Stamatov/Izvori – 1 chast.htm).   „Славяните“ (Склавите,Склавините или Саклавите) са основно население на Волжка България според свидетелствата на арабските извори,които системно я наричат „Страна на славяните“ и дори споменават за граница между русите и „славяните“ (сиреч между Руския каганат и Волжка България,т.е. Склавинския каганат). Появата на Волжка България също е обгърната в тайнственост,но може да се  свърже разумно само с предварителното съществуване в района на изграден след IV-V в. стар Български каганат,който по-късно се обособил в отделна независима държава. Печенегите пък помагали твърде упорито на България за да повярваме,че са правели това само от чиста сантименталност,макар че отначало и те живели на изток,но после изместили каганата си на запад.  Тюркския каганат несъмнено е бил част от Стара Велика България,преди да се отдели от нея и да се появи така „внезапно“ като добре организирана политическа единица,познаваща древно-Българските титли и писмени знаци,които тюрките опростили и приспособили към езика си. Същото важи и за Уйгурския каганат: обитаващите го Уйгури,които са вид Унгури и Унгари (виж някогашна Оногурия в неговия район) първоначално били подведени от тюрките да се отцепят от България и да подпомогнат техния сепаратизъм,подклаждан несъмнено от китайците,но след време съжалили за това решение и възстановили част от предишните си достояния.
  За Руския каганат със столица Киев знаем,че бил отделно държавно (несъмнено федерално) формирование от онова,чиято столица бил Новгород,но после се обединил с него. И понеже Варягите дошли в Русия от север спокойно можем да приемем,че именно тяхна е била оная загадъчна държава в Новгород,която през IX в. се обединила с киевските руси,но преди това вероятно се наричала „Варяжки каганат“. Хората,обитавали земите на тези каганати охотно приемали Българска кирилица и православие,но не от скука или по задължение а защото ги считали за свои,и няма никаква причина да се съмняваме в топлите им чувства към Българската държава,която по онова време била империя-майка за тях. Едно сведение от 871 г. потвърждава това,макар да го представя като Нормански каганат: тогава кралят на Източно-Франкското кралство Людовик Немски в писмо до византийския император Василий I Македон изрежда четири каганата в Европа- Аварски (който по него време вече е унищожен),Български,Хазарски и Нормански:„В 871 г. король Восточно-Франкского королевства Людовик Немецкий в письме византийскому императору Василию Македонянину разобрал различные варианты титуложания,в том числе „каган“,перечислив при этом четыре каганата: Аварский,Болгарский,Хазарский и Норманский“ (Лев Гумильов,“Древняя Русь и Великая Степь“,ст.131)- виж atil.blog.bg,статия „За прародината на викингите и защо Людовик Немски посочва и Нормански каганат в Европа“ (11.05.2016 г.).  Хазарите изобщо не са тюркски народ,за какъвто обичат да ги спрягат тюрколозите,а са също стар кавказки и дори месопотамски народ,родствен на Шумери,Евреи и Българи. Понеже Хазари= Азари (Азери),т.е. Азербайджани (Хазар-Бурджани). Хазарите-Азери са още Асири (Асирийци,Аси-ари), Аси (Ази,Азиати), Узи (Юечжи), Язи (Язиги), Касики (Казаки) и пр.,изповядващи различни видове религии,но отдали се предимно на юдаизъм. Остават Болжките (Полските,Балтските),чиито наследници са днешните Поляци,чието самоназвание „Полска“ означава „Болжка“,но също и „Балтска“,при което можем с основание да предположим,че каганатът им се е наричал „Болжки“,затова наследилата го държава носи името „Полска“  т.е. Болжка. Самостоятелна полска държава е обособена едва в 964 г. но има сведения,че до тогава местното население е ползвало кирилица и изповядвало православие без да е известно как и откъде то ги е приело. Новата теза обаче обяснява и тази загадка: ранните поляци (Полски,Болжки),чиито първи владетели носели странно познати имена като Мешко (Мишко- виж фам. Мишкови), Болеслав (наричан често и Борислав), Кажимеж (Качимъж: епитет на Бога-Мъж сиреч на Марс-Юпитер) и пр. са приели тези културни достояния,изпълнявайки заповедта на Преславския император,както направили това сърбите и живеещите в съседните два каганата руси и варяги.
  С отслабването на България през Х век Полша накрая отпаднала от нея,приемайки католицизма и задължителната за него латиница,понеже населението й още почитало вековното Българско арианство („богомилство“),чиито религиозни традиции били много по-близки до католицизма отколкото до православието. Заедно с нея от България отпаднал целия балтийски регион,изповядващ отчасти и старите езически религии,затова освободените от опеката на Преславския император викинги започнали своите грабителски походи скоро след това,а скандинавските и балтийските държави се сформирали цели векове след Русия и Полша. Нови изследвания върху древното Българско влияние в Балто-Скандинавския регион могат да се видят в статия на havel.blog.bg/history/2014/07/25/skandinavski-rodnini.1283861 от 25.07.2014 г.
   Този вид административно устройство на късноантичната и ранносредновековна Българска империя обяснява защо древните автори са наричали страната ни „Велика“. „Велика“ е онази България,която е сбор от всичките девет „малки“ (обикновени) Българии,сиреч от всичките девет каганата,които я изграждали- като почнеш от „Първата“ (за която говори Теофан) и стигнеш до „Деветата“. Не може да има съмнение,че именно техните кагани (жупани) са съставяли Съвета на Великите боили,наричан още Кувент (Конвент- с втора носовка) и Съвент (Съвет- без никаква носовка). Вече е ясно защо този Съвет по времето на Симеон Велики имал не девет,а шест членове: защото по негово време от Велика България вече били отпаднали три каганата (тюркския,уйгурския и хазарския). Затова и чашата на жупана Сивин (Сабин) е намерена в Преслав,а не в неговата жупа (каганат)- той вероятно е дошъл за участие в Съвета на Великите боили,но е починал в столицата и е погребан там. Затова един средновековен западен историк говори за някаква критична политическа ситуация,в която се събрали „Князете на Българите“,между които бил и… великоморавския княз (!),който по това време вероятно е съвместявал длъжността на Болжки каган.
  Ето как с новата теза спорните въпроси и странните исторически сведения намират своето разумно обяснение. „Баварският географ“ от IXв. например твърди: „Българите са толкова многоброен народ,че нямат никаква нужда да строят крепости за да се пазят- те се пазят само по силата на своята многобройност“. Неизвестният автор на това историческо съчинение  никога не е стъпвал в земите на юг от Дунав,а се е движил по трасето Виена-Карпатите-Русия,а неговите писания причиняват тежки главоболия и недоумения у днешните „слависти“ и „тюркисти“ къде пък видя той тези Българи,не стига това ами и многобройни,след като никога не е стъпвал на Балканите и как така те не строели никакви крепости след като знаем,че на Балканите буквално бъка от такива??? Затова „Баварския географ“ доскоро не бе преведен дори на Български,а бе включван в сборниците с извори за Българската история съвсем бегло или направо бе изключван от тях.
  Изворите поднасят и друга неприятна спънка пред конвенционалистите,за която те никак не обичат да си спомнят. В своята „Хронография“ византийския историк Теофан Изповедник пише,че хазарите не са завладели цяла Стара Велика България,а само „Задпонтийска“ или „Първа“ България,което отваря нови лабиринти и тилилейски хоризонти пред заглобените в тюркски блата и славянски морета маркс-ленински мозъци. Новата теза обаче разяснява,че отделните каганати (провинции,административни единици) на Българската империя са били считани за „отделни“ Българии и това е механизмът,по който на Волга се е появила друга България,на 2000 км от официално приетата днес. „Празнината“ между тях не е била никаква празнина преди 1300 години,а е била запълнена от други Български провинции (каганати),които понякога променяли местоположенията си така,както ги променяли и провинциите в Римската империя (виж примерите с Мизия,Дакия и Македония).