Уникално: В това градче има само един развод за 300 години

На пръв поглед Биертан изглежда като типичното провициално градче – живописно и застинало в миналото селище в Трансилвания. Главната му забележителност е църквата с девет укрепени бойни кули. Те се извисяват над останалия пейзаж и се виждат отдалеч. Църквата е построена през XV-и век и е обявена за обект от Световното културно наследство, но това не е най-любопитният факт около нея.

Между солидните зидове в двора й има малко помещение, не по-голямо от долап. То има специално предназначение – в продължение на повече от 300 години епископът на Биертан е затварял в него семейните двойки, чийто брак е бил пред провал.
Съпрузите са заключвани за период до шест седмици, през които трябва да изгладят отношенията си и да избегнат развода. Този принудителен карцер може да звучи като кошмарен сън, но историята доказва, че е бил ефикасен.
Благодарение на храма, и по-точно на неговата пристройка, за периода от 3 века в Биертан има само един развод.
Стаята представлява помещение с нисък таван и дебели стени. Обзавеждането в нея се състои само от маса, скрин и легло, което е толкова малко, че може да мине за детско.
Докато съпрузите се опитват да разрешат проблемите си, са принудени да споделят вещите в помещението. Разполагат само с една обща възглавница, една обща завивка, един общ стол. През целия си престой вътре трябва да правят компромиси един с друг и да делят всичко.
Какво налага нестандартния подход за разрешаване на семейните противоречия?
Основната религия в Биертан е лутеранството. Като всяко течение в християнството – и то се стреми да контролира по-голямата част от живота на хората. В миналото разводът не е категорично забранен, а се решава според преценка на обстоятелствата. Бракът може да се разтрогне, например, ако е налице изневяра.
Все пак общността държи двойката да направи всичко възможно да разреши конфликтите си. Поради тази причина семейства, които искат развод, се обръщат за помощ първо към епископа. Той, на свой ред, ги изпраща в помещението в двора на църквата.
От престоя им там се разбира дали семейството ще преодолее различията си, или ще се раздели окончателно.
Мнозина биха си помислили, че това е начинът да се запазят установените от християнската религия норми. Само че причината, поради която жителите на Биертан са избягвали развода, е била далеч по-прагматична.
Според законите в градчето, ако мъж се разведе веднъж, то той плаща половината от печалбата си на жената. Ако обаче се разведе втори път – втората съпруга няма право да получи нищо.
По това време жените и децата са били силно зависими от мъжете си и е било за предпочитане да семейството да остане заедно.
Друга причина съпрузите да остават заедно е бил общият труд. Той е бил разпределен между членовете на семейството като ключов за оцеляването му. Шест седмици са много дълъг период на отсъствие, след който осигуряването на прехраната за цяла година напред става изключително трудно. Това е принуждавало затворените вътре мъж и жена да преодолеят конфликтите си и да излязат от наложения им „затвор“, за да продължат работата си.
В момента, разбира се, малкото сумрачно помещение е превърнато в музей, но някои от жителите на Биертан вярват, че дори и в наши дни този „семеен карцер“ може да послужи за урок на модерните двойки.
Улф Зиглер – настоящият епископ в градчето – дори е получавал писма от семейства, които искат да разрешат проблемите си именно по този начин.
Той казва, че съпрузите отделят все по-малко време един за друг и това е причина много от тях да се чувстват самотни. За него вниманието към партньора и разговорите с него са в основите на разбирателството и силната взаимна връзка.
Източник: webcafe.bg